Кавказка овчарка

ПО ЗАЯВКА
На езиците на народите, населяващи Кавказ, това куче има различни имена. Руските специалисти също сами признават, че името "кавказка овчарка" не е най-подходящото, но тъй като вече е широко разпространено, се използва и сега. Тези кучета са близки родственици на средноазиатската овчарка (също е неподходящо име), но афганските, иранските и турските пастирски кучета, както и на нашето каракачанско куче. Общият корен на тази крупа масивни кучета за охрана най-вероятно се крие в древните цивилизации на Изтока. Но считаното за сигурно "роднинство" на тези молоси с тибетския дог е твърде съмнително или поне със сигурност може да се каже, че преди тибетският дог да се появи на историческата сцена, там вече първостепенна роля са изиграли древните догове на Мала Азия и Близкия изток. Най-новите археологически разкрития доказаха, че първите животновъдни съобщества са възникнали в района на Анадолското плато (Чатал Хююк) около 7000 г. пр. Хр. и там за пръв път хората потърсили помощта на кучетата за охрана на стадата. Там трябва да се търсят и предците на кавказката овчарка. Това куче е част от голямото семейство на молосите от Кавказ и прилежащите територии. Много близък родственик на саге гафгази, саге мазандарани и саге коочи. В края на ХІХ в. (1894г.) в Русия са внесени 374 леонбергера, които са "погълнати" от масата догообразни кучета и чийто тип и характерна окраска могат да бъдат открити днес у някои съвременни кавказки овчарки.
Тип поведение: Самоуверено, уравновесено и спокойно куче. За породата не са характерни неувереното поведение и прекомерната възбудимост.